Кои са децата активисти?

Информация за изследването

Това изследване е проведено в първата половина на 2022 г. от изследователски екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ по покана на Фонд „Мечтата на Таня“. То търси отговор на въпроса: какви дейности и инициативи за участие на децата в обществения и политически живот съществуват в България в момента и кои са децата и възрастните, свързани с тях? 

Изследователският екип откри и обработи информация за над 170 организации и структури, които предлагат възможности за социално-значимо участие на деца по различни теми. Беше изработена национална карта на детското участие и активизъм, в която са включени 140 фондации и сдружения, общини, младежки групи и движения, училища, медии и онлайн платформи, държавни институции и бизнес клубове. Представители на 62 от включените в картата организации и структури участват директно в изследването чрез попълнени въпросници и/или интервюта. 

Задълбочени интервюта са проведени с 16 деца и младежи, които допринасят значително и/или развиват собствени идеи в полето на активизма. В интервютата те разказват за своя опит и споделят мнението си затова какво е реално се случва с децата, които искат да участват в обществения живот, какво им помага и какво им пречи. (Повече за изследването можете да откриете в ПЪРВА ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)

Най-важното от анализа Ноу-хау център представя в поредица от публикации, в които се спираме на основите теми, откроени в доклада. (Всички публикации можете да откриете в раздел „Детски активизъм“ на сайта на Ноу-хау център.)

Какъв е профилът на децата, които участват в дейности за социална промяна?

Ето какво откри изследователският екип по въпроса кои са децата, които участват в дейности за социална промяна и какви намерения и желания обикновено имат те:

Ако ти си активно дете активист, най-вероятно си на възраст между 14 и 19 години; учиш в добро, реномирано училище; открояваш се като буден ученик. Също е много по-вероятно да си момиче, отколкото момче. Това е така, защото възможностите за участие, които се предлагат, са насочени именно към деца, отговарящи на този профил. Както казва Виолета Еленска от Асоциация „Български детски и младежки парламент“ за изследването: „След 14-годишна възраст младите хора могат да работят по-самостоятелно, те вече имат отношение към обществото и осъзнават себе си като част от него.“

Има организации, които работят с по-малки деца, но като цяло нагласата е, че малкото дете не разбира от теми за големи и неговата основна задача е да бъде послушно. От професионалистите в полето на детското участие обаче знаем, че противно на това широко-разпространено вярване, дори 3-годишните деца могат да взимат свои решения и да имат мнение по въпросите, които ги касаят. Като референция към дългия дебат по тази тема в нашето общество в доклада е включено факсимиле от интервю по темата с американския педиатър-психолог д-р Ли Солк, публикувано в списание „Жената днес“ през 1976 г.

По-нататък, в повечето дейности по детско участие се включват деца, които са вече активни, целеустремени и мотивирани; имат собствени идеи и воля да ги развиват. На тези деца им е по-лесно да постигат резултатите, към които се стремят, но и организациите откриват именно в тези деца потенциал за прокарване на значими социални промени, в които си заслужава да бъде инвестирано. 

В България има много деца, които не са такива. Те са например деца, които живеят в малки, изолирани населени места; деца, които учат в училища с лоша репутация; деца, които живеят разделени от родителите си; деца, които имат увреждания или по друга причина не могат да се включват по стандартния начин в учебния процес или в извънкласните дейности. За децата от уязвимите групи се мисли най-вече като за такива, които е добре да получават подкрепа, но сами те не са в позиция да помогнат нито на себе си, нито на останалите членове на обществото. Например за тях е подходящо да бъде организирана благотворителна кампания и да им бъдат подарени дрехи и играчки, но много рядко гледаме на тях като на деца, които могат да си кажат мнението по същите въпроси, по които говорят останалите деца. „Ако продължаваме да поддържаме само детски съвети и парламенти, ние поддържаме само формирането на елит, който е активен, без да разширяваме гражданската култура на обществото.“, коментират за изследването Радослава Кашъмова и Люба Батембергска от Фондация „Малките стъпки“.

Какви са възможностите пред децата да участват в дейности за социална промяна?

Децата, които отговарят на горния профил, и искат да бъдат полезни на обществото или да изказват свободно мнението си по различни въпроси, имат редица възможност да се включат в програми и инициативи за социална промяна. Децата, които искат да променят света около себе си и положението на връстниците си, обикновено виждат себе си като борци срещу несправедливостите и установения ред. Те често избират да реализират собствена идея, без тя да е част от програма. Оказа се, че това е напълно възможно и открихме добри примери за това.

Всъщност почти никога активните деца не правят само едно нещо. Обикновено те участват последователно или едновременно в поне две, но много често и в повече дейности от различен тип: напр. преминават лидерско обучение и участват в менторска програма; или първо са доброволци, а после решават да направят своя организация; участват в училищния съвет и в някоя група на национално ниво, като напр. Съвета на децата на Държавната агенция за закрила на детето или платформата „Мегафон“ на Националната мрежа за децата. Така децата събират смелост и умения да застанат за своята идея, каквато и да е тя. (Повече за характеристиките и пътя на младия активист можете да откриете във ВТОРА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)